*** част1
Ще останеш за мене мираж,
мечтан оазис в пустиня,
есенен тъжен пейзаж
зад лика на богиня.
Ще бъдеш лъч светлина,
събудил спомен потаен,
ще бъдеш принцеса в нощта
и огън в съня ми безкраен.
Ще гледам как си щастлива
и всеки безгрижен момент
по устните как се разлива
усмивка от днешния ден.
Нощта ще е нежна и тиха,
денят ще е някакъв час,
спокоен, сладко притихнал
тъй, както се чувствам и аз.
16.10.99
© Венцислав Янакиев All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
Поздрави !!