18 июл. 2008 г., 18:40

част1

1K 0 6

                 ***            част1

Ще останеш за мене мираж,

мечтан оазис в пустиня,

есенен тъжен пейзаж

зад лика на богиня.

 

Ще бъдеш лъч светлина,

събудил спомен потаен,

ще бъдеш принцеса в нощта

и огън в съня ми безкраен.

 

Ще гледам как си щастлива

и всеки безгрижен момент

по устните как се разлива

усмивка от днешния ден.

 

Нощта ще е нежна и тиха,

денят ще е някакъв час,

спокоен, сладко притихнал

тъй, както се чувствам и аз.

             16.10.99

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Венцислав Янакиев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...