18 июл. 2008 г., 18:40

част1

1K 0 6

                 ***            част1

Ще останеш за мене мираж,

мечтан оазис в пустиня,

есенен тъжен пейзаж

зад лика на богиня.

 

Ще бъдеш лъч светлина,

събудил спомен потаен,

ще бъдеш принцеса в нощта

и огън в съня ми безкраен.

 

Ще гледам как си щастлива

и всеки безгрижен момент

по устните как се разлива

усмивка от днешния ден.

 

Нощта ще е нежна и тиха,

денят ще е някакъв час,

спокоен, сладко притихнал

тъй, както се чувствам и аз.

             16.10.99

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Венцислав Янакиев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...