Ситни, като златни слънчогледи,
цъфнали са – хиляди на брой.
Слънцето във всяко се оглежда,
милва го със майчинска любов.
Радва ме, изпълва ми душата
тази проста, дива красота.
Колко хубост има по земята! –
Ражда я невидимо пръстта.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Елица Ангелова Всички права запазени
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
За пълен достъп до всички функции, използвайте нашето мобилно приложение. Инсталирайте го от Google Play.
