9.07.2013 г., 8:00 ч.  

Че любовта е скъпа, плаща се с души 

  Поезия
5.0 / 4
567 0 7
Приятелят ми, начинаещ Дон Жуан,
се влюби в по-голяма ученичка.
И се присламчи на един купон,
очи не сваляше от нейната поличка.
А тя наистина бе шеметно красива!
Сладкиш, от който винаги ще искаш да ядеш!
Но бе и зле прикрито похотлива.
В очите ù гореше не един копнеж.
Накрая я прикоткал някак си на двора.
Да гледат нежно ярката луна.
А тя обвила със ръце стобора:
- Давай, и други ме чакат в нощта. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Явление Всички права запазени

Предложения
  • Разпилени парчета дъга по разплакани тъжни площади. Дълго вика по мене дъжда. Аз пък дълго мълчах … ...
  • Намерих те – във тъмното светулка, в небето нощно – падаща звезда. Звукът във тишината – на цигулка,...
  • Обичай ме, но не от разстояние, така обичат слабите мъже! Поискай ме с най-силното желание – завинаг...

Още произведения »