Разпилени парчета дъга
Разпилени парчета дъга
по разплакани тъжни площади.
Дълго вика по мене дъжда.
Аз пък дълго мълчах
… безпощадна.
Пазех в себе си тежкия хлад.
И събирах мечтите си в скрина.
И с носталгия гледах назад.
Всяко споменче – къс милостиня.
А от взиране все по боли…
С всеки следващ ден – все по-далечен
ти ще ставаш от мене,
нали…
А пък аз – все по-малко човечна...
И кога ли загубих цвета
на живота,
дъжда
и небето…
Все напред бягаш ти.
И света.
Все обратно ме тегли сърцето.
Разпилени
парчета
дъга
цвят по цвят
молят мен
да се върна.
Да затворя онази врата.
И мечтите си пак да прегърна.
...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Деница Ангелова Всички права запазени
