Jul 9, 2013, 8:00 AM  

Че любовта е скъпа, плаща се с души 

  Poetry
478 0 7

Приятелят ми, начинаещ Дон Жуан,

се влюби в по-голяма ученичка.

И се присламчи на един купон,

очи не сваляше от нейната поличка.

 

А тя наистина бе шеметно красива!

Сладкиш, от който винаги ще искаш да ядеш!

Но бе и зле прикрито похотлива.

В очите ù гореше не един копнеж.

 

Накрая я прикоткал някак си на двора.

Да гледат нежно ярката луна.

А тя обвила със ръце стобора:

- Давай,  и други ме чакат в нощта.

 

След всяка “обич”, сърцето си “пробивам”.

Да изтече жлъчта от многото лъжи.

Вземи това, което днес ти подарявам,

че любовта е скъпа, плаща се с души!

 

© Явление All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??