Че любовта е скъпа, плаща се с души
Приятелят ми, начинаещ Дон Жуан,
се влюби в по-голяма ученичка.
И се присламчи на един купон,
очи не сваляше от нейната поличка.
А тя наистина бе шеметно красива!
Сладкиш, от който винаги ще искаш да ядеш!
Но бе и зле прикрито похотлива.
В очите ù гореше не един копнеж.
Накрая я прикоткал някак си на двора.
Да гледат нежно ярката луна.
А тя обвила със ръце стобора:
- Давай, и други ме чакат в нощта.
След всяка “обич”, сърцето си “пробивам”.
Да изтече жлъчта от многото лъжи.
Вземи това, което днес ти подарявам,
че любовта е скъпа, плаща се с души!
© Явление All rights reserved.
