Че само любовта ми с теб проглежда
Отдавна минотавъра го няма,
посечен от Тезей сред мрака падна.
Но още в лабиринта дебне драма,
топи се нишката на Ариадна.
В тунелите съдбовни и мистични
аз търсейки те сякаш те изгубвам
и в тъмното от образи митични
тъги безброй в душата си натрупвам.
Къде е Слънцето? Без теб не мога
да видя светлина, вървя на сляпо.
В безумия студени, през тревога
не искам днес сърцето да е слабо.
От сноп лъчи отново изплети
с усмивката най- хубава... надежда.
И вярата ми с изгрев възроди,
че само любовта ми с теб проглежда.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Асенчо Грудев Всички права запазени
