22.04.2015 г., 18:29

Че спомен това е

527 0 8

Усмивка небрежна!

В огледало самотно?

Напомня ти с велият поглед

на подтискащи мисли,

далечни и тъжни...

За твоят възход и твойто падение.

Но въпреки всичко усмихваш се пак!?

Защото във себе си знаеш

че спомен това е... От който дори,

ако ти не се сетиш!?

В забвение той ще заспи.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ангел Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря Криси коментарът ти ме стопли!!!Нека вълшебствието поезия никога не те напусне!!!До нови!!!
  • Докато помним спомените, животът не губи смисъл, затова те не трябва никога да са заключени, а да живеем, като се учим от тях и по този начин да побеждаваме несгодите на живота, вземайки от тях поука. Поздрави и от мен за автентичния стих с мъдро послание!
  • Васе благодаря че сподели!!!До нови!!!
    Мила Белла Всеки пише това което чувства и сърцето му нашепва!!!
    Благодаря все пак за критичния коментар!!!Всички коментари за мен са важни!!!
  • Съгласна съм с теб. Помним само хубавите моменти, защото ни носят утеха и ни зареждат! Харесах!
  • Дори минутите който не са дошли са бъдещ спомен!Но човек трябва да пази добрите спомени в сърцето а всички други да тънат в забрава!Човек е устроен да помни само хубавото!Защото то лекува!!!Аз така мисля Рени !!!Приятна вечер и на теб!!!

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...