Patrizzia (Надежда Ангелова)
2249 18476
30.07.2023 г., 11:11 ч.

Чемшир 

  Поезия » Философска
276 6 5

Добротата, казват кефи. Стига, бе! Дали?
От завистник – десен, лев и... даже не боли.
Писнало ми от "добрички", но е бял кахър,
слагат някои в кавички думата добър.

 

Но и в скоби да я сложа, доброта – съдба,
честичко си вадя ножа, скришом от гърба.
Пообръгнах, обуздала огнения нрав,
вече съм добра и бяла... Крив ли, или прав,

 

кой какъв е, не ми пука! Просто се ла ви,
с мене труден е достлука... Карай да върви!
Че животът хич не чака... И тече безспир,
над мъдреца и глупака по един чемшир...

 

© Надежда Ангелова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Ненадминати няма, Влади. Точно, Люси! Знам и (не искам да) знам.
  • Така е, лицемерие, лъжи, ножове и завист. Малко, много малко добрини и защо ли? Знам и не знам.
    .
  • Благодаря ви!
  • "Но и в скоби да я сложа, доброта – съдба,
    честичко си вадя ножа, скришом от гърба".
    Колко точно си го казала, Наде!
  • "Но и в скоби да я сложа, доброта – съдба,
    честичко си вадя ножа скришом от гърба"!!!! 👍🌹💋

    Ех, Наденце, колко точно си го написала! И мен ме заболя от този нож, който вадиш от гърба си...!💖
Предложения
: ??:??