Чемшир
Добротата, казват кефи. Стига, бе! Дали?
От завистник – десен, лев и... даже не боли.
Писнало ми от "добрички", но е бял кахър,
слагат някои в кавички думата добър.
Но и в скоби да я сложа, доброта – съдба,
честичко си вадя ножа, скришом от гърба.
Пообръгнах, обуздала огнения нрав,
вече съм добра и бяла... Крив ли, или прав,
кой какъв е, не ми пука! Просто се ла ви,
с мене труден е достлука... Карай да върви!
Че животът хич не чака... И тече безспир,
над мъдреца и глупака по един чемшир...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Надежда Ангелова Всички права запазени
