Чер обсидиан
Прераждам се
от бурите, неистово вилнели,
с кикот на хиени,
озъбили нощта.
В душата ми
камбани онемели
в безсълзие
изплакват
кървавите стъпки
на земната си дъщеря.
Продънена,
Земята се разтваря.
В недрата огнени
крилете пеперудени
да изгори.
И сякаш
наговорили се
преизподнята и раят
на кръста
да разпънат
всичките ми дръзки дни.
Страхът,
оцъклил котешки зеници,
скимти подобно псе.
Прегризал си до кръв опашката,
души се сам,
със възлести ръце.
Поглъщат ме
езиците
на демонски огньове.
Танцуват див и хищен танц.
Усетили вкуса
възкисел и отровен -
изригват ме.
Оглозгана.
До корен.
До край
трънливия си път да извървя.
Роди ме лавата!
Кристален камък
с блясъка на чер обсидиан.
В сърцевината ми -
искри
палитрата на рая
и спектърът
със щедрост разпилян.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Лъки Всички права запазени
