Чер обсидиан
Прераждам се
от бурите, неистово вилнели,
с кикот на хиени,
озъбили нощта.
В душата ми
камбани онемели
в безсълзие
изплакват
кървавите стъпки
на земната си дъщеря.
Продънена,
Земята се разтваря.
В недрата огнени
крилете пеперудени
да изгори.
И сякаш
наговорили се
преизподнята и раят
на кръста
да разпънат
всичките ми дръзки дни.
Страхът,
оцъклил котешки зеници,
скимти подобно псе.
Прегризал си до кръв опашката,
души се сам,
със възлести ръце.
Поглъщат ме
езиците
на демонски огньове.
Танцуват див и хищен танц.
Усетили вкуса
възкисел и отровен -
изригват ме.
Оглозгана.
До корен.
До край
трънливия си път да извървя.
Роди ме лавата!
Кристален камък
с блясъка на чер обсидиан.
В сърцевината ми -
искри
палитрата на рая
и спектърът
със щедрост разпилян.
© Лъки All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Цветни метафори, оригинални, удоволствие е този стих за сетивата.
-
Благодаря на всички вас,приятели!Вашите мнения са часовника по който се сверявам,защото и вие сте пишещи.Да,Гали-природата ни е такава,да искрим и да се стремим към светлината!По-лесно се диша на чист въздух,нали?!
-
Уау!!!
Поздравления, Лъки - наистина невероятно образна и впечатляваща творба!
И това не хвалебствие - аз просто така мисля... -
Благодаря ти Мев Джоунс!Една честна критика ми е стократно по-ценна от което и да е хвалебствие!
-
Силни образи.Харесах. Без последния стих - някак си пришит с бял конец.
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
