Чер обсидиан
Прераждам се
от бурите, неистово вилнели,
с кикот на хиени,
озъбили нощта.
В душата ми
камбани онемели
в безсълзие
изплакват
кървавите стъпки
на земната си дъщеря.
Продънена,
Земята се разтваря.
В недрата огнени
крилете пеперудени
да изгори.
И сякаш
наговорили се
преизподнята и раят
на кръста
да разпънат
всичките ми дръзки дни.
Страхът,
оцъклил котешки зеници,
скимти подобно псе.
Прегризал си до кръв опашката,
души се сам,
със възлести ръце.
Поглъщат ме
езиците
на демонски огньове.
Танцуват див и хищен танц.
Усетили вкуса
възкисел и отровен -
изригват ме.
Оглозгана.
До корен.
До край
трънливия си път да извървя.
Роди ме лавата!
Кристален камък
с блясъка на чер обсидиан.
В сърцевината ми -
искри
палитрата на рая
и спектърът
със щедрост разпилян.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Лъки Все права защищены
