Черен ръкопис
Искаш ли да бъдеш топлина,
свита във светулка полужива?
Хищник си, живеещ под леда,
всяка твоя ласка е фалшива.
Вграждам те във татус черно-бял –
Ин и Ян, жадуващи раздяла,
твойта гръд пробита е с кинжал,
мъртва без любов да е познала.
Циганка ми гледа на кафе,
стиснала златиста табакера,
казваше, че още от дете
цяла съм под знака на Венера.
Пиша те във черен ръкопис,
в него те кълна и те отричам,
убивам те в последния му лист,
после до смъртта си те обичам...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Алекс Малката Всички права запазени
