Черешова задушница
Черешата, която посадихме,
узряла рано, ти изпраща плод
и тя ли вярва още като мене,
че те дарява с глътчица живот!
Посрещат ме очите ти любими
с усмивка от надгробния портрет
и сякаш чувам сетните ти думи:
„Не се страхувай, всичко е наред!
Опитвам се отново да се смея,
припомням остроумните шеги,
опитвам се без тебе да живея,
опитвам се без теб да не боли.
Опитвам безуспешно да прикрия
предателски стаените сълзи,
в очите ми – безпаметна стихия,
с ресниците си – плачещи върби.
Не чакам вече! Четири години,
ти не отвори външната врата,
но искам да повярвам, че те има –
в отвъдното, зад правата черта.
Че още ме обичаш и ме чакаш
отново светъл дом да построим,
да заухае Раят на череши,
които двама с теб ще посадим.
Но само гарван-подивяла птица,
кръжи над осветената земя,
като воалът черен на вдовица,
развяващ болка, скръб и самота.
Как искам да ми кажеш от портрета –
„земята за душата е затвор”,
но с глас на гарван ми крещи небето
оная страшна клетва –„never more”...
11.06.2011
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ваня Иванова Всички права запазени
