ВаняИ (Ваня Иванова)
137 3096
11.06.2011 г., 13:45 ч.

Черешова задушница 

  Поезия
1564 2 19

 

Черешата, която посадихме,

узряла рано, ти изпраща плод

и тя ли вярва още като мене,

че те дарява с глътчица живот!

 

Посрещат ме очите ти любими

с усмивка от надгробния портрет

и сякаш чувам сетните ти думи:

„Не се страхувай, всичко е наред!

 

Опитвам се отново да се смея,

припомням остроумните шеги,

опитвам се без тебе да живея,

опитвам се без теб да не боли.

 

Опитвам безуспешно да прикрия

предателски стаените сълзи,

в очите ми – безпаметна стихия,

с ресниците си – плачещи върби.

 

Не чакам вече! Четири години,

ти не отвори външната врата,

но искам да повярвам, че те има –

в отвъдното, зад правата черта.

 

Че още ме обичаш и ме чакаш

отново светъл дом да построим,

да заухае Раят на череши,

които двама с теб ще посадим.

 

Но само гарван-подивяла птица,

кръжи над осветената земя,

като воалът черен на вдовица,

развяващ болка, скръб и самота.

 

Как искам да ми кажеш от портрета –

„земята за душата е затвор”,

но с глас на гарван ми крещи небето

оная страшна клетва –„never more”...

11.06.2011

© Ваня Иванова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??