Черешова задушница
Череши нося, шепа или две,
че от април е време дъжделиво.
Дългът синовен тихо ме зове,
донесох ви и питка, и колѝво.
И тук – гълчава, хора, суетѝ
се някой пак припряно. За какво ли?
Гъгниво поп: "— О, Господи, простѝ!" -
в брадата си и за пари се моли.
Трапезите ту кваси, ту сушѝ,
небесен ангел. Тих и невидим е,
оплаква той и живите души,
за тях е Бог на книга. И без име.
Присядат ми черешите, горчи,
свещицата се доземѝ стопява...
В дъжда дори сълзата не личи,
оплакала нетрайната ни слава...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Надежда Ангелова Всички права запазени
