Черешови букви
Тихичко щурчета свирят – върбата се реши.
Косовете не пробират – пак ядат череши.
Хапват зрели и зелени, щедро, до насита,
в яд плашилото се пени. Кой ли него пита?
Дрипавата стара риза никак не е страшна,
бръмбър някакъв наблизо, в схватка ръкопашна,
с мравка мъничка се впусна. Сякаш ще воюва,
сладката череша вкусна битката си струва.
Бухал горе на елата спи, а всъщност дреме.
На мъниците делбата – техни си проблеми.
Той е мъдър и дебели книги все премята.
Тези птичи децибели – гръмна му главата.
Хей стопанино, отрано сбирай урожая,
та на малката поляна, тишина накрая,
да настъпи, че от този грак и олелия,
в книгите ми – стари, скъпи, буквите се крият.
--------------------------------------------------------------------
Честит празник, приятели!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Надежда Ангелова Всички права запазени
