Тихичко щурчета свирят – върбата се реши.
Косовете не пробират – пак ядат череши.
Хапват зрели и зелени, щедро, до насита,
в яд плашилото се пени. Кой ли него пита?
Дрипавата стара риза никак не е страшна,
бръмбър някакъв наблизо, в схватка ръкопашна,
с мравка мъничка се впусна. Сякаш ще воюва,
сладката череша вкусна битката си струва.
Бухал горе на елата спи, а всъщност дреме.
На мъниците делбата – техни си проблеми.
Той е мъдър и дебели книги все премята.
Тези птичи децибели – гръмна му главата. ...