Fabiana (Галя Николова)
216 821
18.10.2005 г., 21:13 ч.

Черна магия 

  Поезия
670 0 2

Господи, нима съм толкоз грешна,
та пътят ми е с остри камъни застлан?
Нима не мога черната обвивка
от душата си да смъкна,
на изгрева да се усмихна
и кротко залеза да изпроводя?
Черна ли магия ме застигна,
дните ми безмилостно отрови
и с нощите самотни ме прокоби?
Господи, нима съм толкоз грешна,
та мир в душата си не сещам?

© Галя Николова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Значи и мен е омагьосала, ако е магия. Силно е, Фабиана, и аз така се чувствам!
  • Госпд ни дава кръст не по-голям от този,който можем да носим!Изпитанията ни правят силни!Поздрави за стиха!Кураж!
Предложения
: ??:??