18 окт. 2005 г., 21:13

Черна магия

890 0 2

Господи, нима съм толкоз грешна,
та пътят ми е с остри камъни застлан?
Нима не мога черната обвивка
от душата си да смъкна,
на изгрева да се усмихна
и кротко залеза да изпроводя?
Черна ли магия ме застигна,
дните ми безмилостно отрови
и с нощите самотни ме прокоби?
Господи, нима съм толкоз грешна,
та мир в душата си не сещам?

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Галя Николова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Значи и мен е омагьосала, ако е магия. Силно е, Фабиана, и аз така се чувствам!
  • Госпд ни дава кръст не по-голям от този,който можем да носим!Изпитанията ни правят силни!Поздрави за стиха!Кураж!

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...