8.05.2004 г., 20:22

Черна роза

2.1K 0 1
Черна роза

Едно красиво цвете има в нейната душа,
Цвете нежно,като погледа на влюбена жена!
Красиво цвете е това,
Но както всички хубави неща,
Има и своята лоша страна.
Това е цвете с бодли,
Бодли,които забиват се в сърцето и,като стрели
И боли…нищо болката не ще намали
И жаждите не ще утоли!
Сега гори в нейното сърце спомена за момчето,
Което цветето от нейната душа плени
И с любовта си,махна всичките бодли.
Гори,защото захвърли той цветето на страна,
Загърби любовта и сега ранена и празна е нейната душа!
Седи в нощта,държейки в ръка роза някога червена,
Но след раздялата с онова момче,
Което душата и остави ранена
И страдащо нейното сърце погреба,
черна тя е вече и кръв от листата и тече!
Седи сама и гледа как с падащите листа,
На някогашната роза мечта,си отива любовта!
Избелява дори спомена,че боляло е някога сърцето,
За момчето,за което плака тя в нощта,защото той не разбра
или не можа да допусне любовта в своята душа!
Ето пада и последната сълза,
Заедно с последните листа на черната роза!
Заболява за миг сърцето,
Защото отива си любовта към момчето,което не я разбра!
Ето,на,щастлива е до скоро леещата сълзи жена,
Има радост в сърцето,а болката отлетя при момчето!
И сега го боли,както,когато той я нарани,
И цветето от душата й плени!
Но той мълчи,защото знае,че сгреши и нея нарани!
Сега в сърцето му гори спомена за розата,която той уби,
А момичето с такава любов му подари!!!

24.03.04г

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Черната Далия Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Радо, мисля, че каза всичко, което аз самият бих казал ако бях коментирал това произведение. Оставих го без коментар, защото мисля, че бях достатъчно красноречив в коментарите си за другите произведения на авторката и с пълното съзнание, че те идеално пасват и за това.

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....