Draxler (Elizabeth Draxler)
14 20
4.10.2017 г., 9:41 ч.

Черна роза 

  Поезия » Философска, Оди и поеми
1294 6 8

Черна роза сред макове алени, 
не раста, а изтръгва ме слънцето. 
Макове отровни, обичани, галени
шумят край мен безцелно и глупаво. 

 

Черен умът ми и черно сърцето, 
но нима са наивните макове бели? 
Грешни са те и мъжът и детето, 
що живеят сега и що са живели. 

 

Черна роза, аз пия страдания, 
мъки и мрак, а слънцето грее ме,
лутам се гневно във вечни незнания, 
въздухът сякаш безскрупулно смее се. 

 

Черни мисли, червени желания, 
безчувствени ласки жадува плътта. 
Роза скрита в напразни терзания 
търси живота, намира смъртта. 

 

О, черна птицо, ела, откъсни ме! 
Дано ти си кръвта в студената гръд... 
В нощ ясна и мъдра напред понеси ме, 
над макове мъртви господства умът.
 

© Elizabeth Draxler Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??