Черна роза
Черна роза сред макове алени,
не раста, а изтръгва ме слънцето.
Макове отровни, обичани, галени
шумят край мен безцелно и глупаво.
Черен умът ми и черно сърцето,
но нима са наивните макове бели?
Грешни са те и мъжът и детето,
що живеят сега и що са живели.
Черна роза, аз пия страдания,
мъки и мрак, а слънцето грее ме,
лутам се гневно във вечни незнания,
въздухът сякаш безскрупулно смее се.
Черни мисли, червени желания,
безчувствени ласки жадува плътта.
Роза скрита в напразни терзания
търси живота, намира смъртта.
О, черна птицо, ела, откъсни ме!
Дано ти си кръвта в студената гръд...
В нощ ясна и мъдра напред понеси ме,
над макове мъртви господства умът.
© Elizabeth Draxler All rights reserved.
