Черната гора
В тъмна нощ,
непрогледен мрак,
в пустош, където
не е стъпвал човешки крак,
сред гъсти шуми,
до клокочещия поток,
се чуват страшни думи,
пропълзява гладен смок.
Не отивай там,
нещастни човече,
пази се от Черната гора,
от вкъщи си много далече.
Твойта душа тук е сама...
О, да, има и други същества,
но не са хора.
А какви ли?
Не мога да ги опиша,
сам посети ги.
Ще срещнеш в Черната гора
все демони и зли същества.
С могъщи и силни ръце
дебнат в сенките...
Ще срещнеш Нея дори...
Ако тъмните създания
не изтръгнат твоето сърце,
тя ще го плени,
навеки ще останеш в Черната гора.
Никой не се е върнал досега.
Коя е тя ли? Ха!
Тя е тази, която танцува върху жарта,
тя е тази, която те дебне в нощта,
тя е тази, чийто глас те зове,
тя е тази, която сънят ти изяде,
тя е тази, заради която си тук,
тя е тази, която ще те направи друг,
тя с един-единствен поглед ще те спре,
тя кара мъжът само с една целувка да умре.
Тя няма чувства, тя не е жена.
Но някога и тя е обичала.
Обичала е мъжът с ангелско лице -
Единственият, останал безчувствен,
недокоснат от пламъка на нейното сърце.
Каква сила е устояла на нейната магия?
Никой не може да ти каже,
никой освен Ангелът,
дошъл в Черната гора
в нощ най-тъмна,
в буря зла, дошъл с лунната светлина.
Изпратен бил да я плени,
а тя за малко него да срази.
Но погледнала кристално-сините очи,
усетила допира на русите коси
и нещо докоснало онази празнота,
където всяка жена крие любов и сълза...
Как може това чедо на Тъмнината да обича?
Тя не е родена за това,
родена е да примамва, отвлича,
измъчва, убива...
Нима може да има любов между ангел и демон, между бог и роб?
Тя - детето на Нощта и той - Мъжът от светлина.
След като той заминал,
ранена била тя,
по-болезнено и
по-дълбоко от всяка рана от стрела.
За миг почувствала любов,
тя станала жена, вярно, с неестествена, огнена коса,
с червени очи, пълни с кръвта
на всички, що е погубила,
с тяло от лава,
с устни - пожар,
и все пак жена -
обичаща, макар и зла.
А той - Единственият устоял
на нейната съблазън,
не могъл да я докосне,
куражът му бил премазан.
Избягал и
никой за него нищо не чул,
бил забравен от всички,
но не и от нея...
Оттогава тя подмамва
все нови мъже,
все по-настървено
разкъсва техните ръце,
пие кръвта им,
още гореща,
изтръгва сърцата,
раздира лицата.
И не ще спре...
Поне... докато той не се появи...
Но, извинявай,
много се разговорих,
ти май бързаш...
Ето, пътя аз пред теб отворих.
Заповядай! Добре дошъл в Черната гора!
Не вярвам да се върнеш,
от теб не ще намеря ни следа.
Да, върви, върви,
не мога да те спра.
Много като теб съм изпратил по този път...
Всеки е губил своята кръв и плът...
Жалко, красиво блестяха
кристално-сините ти очи и русите коси...
Почакай, ти не си ли?...
С посвещение за Ники (Безкомпромисен)
непрогледен мрак,
в пустош, където
не е стъпвал човешки крак,
сред гъсти шуми,
до клокочещия поток,
се чуват страшни думи,
пропълзява гладен смок.
Не отивай там,
нещастни човече,
пази се от Черната гора,
от вкъщи си много далече.
Твойта душа тук е сама...
О, да, има и други същества,
но не са хора.
А какви ли?
Не мога да ги опиша,
сам посети ги.
Ще срещнеш в Черната гора
все демони и зли същества.
С могъщи и силни ръце
дебнат в сенките...
Ще срещнеш Нея дори...
Ако тъмните създания
не изтръгнат твоето сърце,
тя ще го плени,
навеки ще останеш в Черната гора.
Никой не се е върнал досега.
Коя е тя ли? Ха!
Тя е тази, която танцува върху жарта,
тя е тази, която те дебне в нощта,
тя е тази, чийто глас те зове,
тя е тази, която сънят ти изяде,
тя е тази, заради която си тук,
тя е тази, която ще те направи друг,
тя с един-единствен поглед ще те спре,
тя кара мъжът само с една целувка да умре.
Тя няма чувства, тя не е жена.
Но някога и тя е обичала.
Обичала е мъжът с ангелско лице -
Единственият, останал безчувствен,
недокоснат от пламъка на нейното сърце.
Каква сила е устояла на нейната магия?
Никой не може да ти каже,
никой освен Ангелът,
дошъл в Черната гора
в нощ най-тъмна,
в буря зла, дошъл с лунната светлина.
Изпратен бил да я плени,
а тя за малко него да срази.
Но погледнала кристално-сините очи,
усетила допира на русите коси
и нещо докоснало онази празнота,
където всяка жена крие любов и сълза...
Как може това чедо на Тъмнината да обича?
Тя не е родена за това,
родена е да примамва, отвлича,
измъчва, убива...
Нима може да има любов между ангел и демон, между бог и роб?
Тя - детето на Нощта и той - Мъжът от светлина.
След като той заминал,
ранена била тя,
по-болезнено и
по-дълбоко от всяка рана от стрела.
За миг почувствала любов,
тя станала жена, вярно, с неестествена, огнена коса,
с червени очи, пълни с кръвта
на всички, що е погубила,
с тяло от лава,
с устни - пожар,
и все пак жена -
обичаща, макар и зла.
А той - Единственият устоял
на нейната съблазън,
не могъл да я докосне,
куражът му бил премазан.
Избягал и
никой за него нищо не чул,
бил забравен от всички,
но не и от нея...
Оттогава тя подмамва
все нови мъже,
все по-настървено
разкъсва техните ръце,
пие кръвта им,
още гореща,
изтръгва сърцата,
раздира лицата.
И не ще спре...
Поне... докато той не се появи...
Но, извинявай,
много се разговорих,
ти май бързаш...
Ето, пътя аз пред теб отворих.
Заповядай! Добре дошъл в Черната гора!
Не вярвам да се върнеш,
от теб не ще намеря ни следа.
Да, върви, върви,
не мога да те спра.
Много като теб съм изпратил по този път...
Всеки е губил своята кръв и плът...
Жалко, красиво блестяха
кристално-сините ти очи и русите коси...
Почакай, ти не си ли?...
С посвещение за Ники (Безкомпромисен)
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Габриела Симеонова Всички права запазени
затова ти го посвещавам 
