Черната овца
Нарочена съм да съм „черната овца”
на стадото...
Направих туй, което съм успяла...
и великодушно се раздавах.
Да кажат, че съм „бяла” се надявах.
Обърнали ми гръб - така воюваха
и губеха, но мислеха, че побеждават.
Защото, милите, не се познават.
Печално е, че врагове са
най-любимите ми хора.
На волята им не желаех да се подчиня,
научих се да се ценя.
Тогава стреляха по мен със безразличие
но то боли, така боли...
а знам, не съм родена за войни.
Родена съм за обич и за нежност.
Аз ще преплувам тъжната безбрежност,
защото любовта е уникална
и още вярвам във минутата астрална,
превърнала солта на мойте сълзи в сладост,
ще звъннат струните на чувства млади.
Ще осъзнаят, че съм по-различна,
но не и „черна”,
а любовта им ще е мерна
единица за други появили се любови...
Уморих се и непотребна
съм на ръба на тоя водевил.
”Господи, защо си ме надценил?!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Диана Кънева Всички права запазени
