Черната овца

13 abr 2013, 12:48

Poesía » Otra

398 0 2

Нарочена съм да съм „черната овца”

на стадото...

Направих туй, което съм успяла...

и великодушно се раздавах.

Да кажат, че съм „бяла” се надявах.

Обърнали ми гръб - така воюваха

и губеха, но мислеха, че побеждават.

Защото, милите, не се познават.

Печално е, че врагове са

най-любимите ми хора.

На волята им не желаех да се подчиня,

научих се да се ценя.

Тогава стреляха по мен със безразличие

но то боли, така боли...

а знам, не съм родена за войни.

Родена съм за обич и за нежност.

Аз ще преплувам тъжната безбрежност,

защото любовта е уникална

и още вярвам във минутата астрална,

превърнала солта на мойте сълзи в сладост,

ще звъннат струните на чувства млади.

Ще осъзнаят, че съм по-различна,

но не и „черна”,

а любовта им ще е мерна

единица за други появили се любови...

Уморих се и непотребна

съм на ръба на тоя водевил.

”Господи, защо си ме надценил?!

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

росина (Росица Димова)

2013-04-20T10:43:50+03:00

Не винаги! Много болка и много неподправена сила от една чаровна, истинска жена!!!! Успехът се крие зад това да устояваш себе си и ти го заслужаваш!!!
Galina_B (Галина Белинска)

2013-04-13T13:05:23+03:00

Силни чувства,чрез стиха споделени...
Но за да бъдат оценени,
трябва да има и ритъм, и рима...