Черница
797
0
2
Черница съм и нося сладост в черните зеници,
от мен да вкуси кой не спря, отбивайки от път?
Наивно любя, с чувствата си храня гъсеници –
убиват ги, преди да литнат, свила да тъкат.
Все чакам, а небето ми е все безпеперудно,
напролет се разлиствам жива, някак си напук,
понеже на големите момчета им е трудно
да вярват, а пък мартеница не цъфти в юмрук.
Не се страхувам гола да остана в голо време,
слана да ме попарва, хорски сняг да ме вали:
мъже познавам много, ала ти единствен в мене
направи си хралупа. И от празното боли.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Виделина Всички права запазени
