Черните ангели
Ангелите на земята в чeрно са облечени,
за да скрият от мрака душите си на болка обречени.
Крилата им са счупени.
Ръцете им са в кръв.
Устните им изпепеляват.
Очите им горят.
Целувката им лекува.
Мисълта им разболява.
Винаги сред хора са,
но всеки от тях сам си остава.
Те са хората, които пръскат светлина,
но в душите им мрак цари.
Мрак, събран от хорските сърца,
до края в тяхното ще се таи.
Не можеш да ги притежаваш,
нито да ги направиш по-добри.
Затова и без да ги виждаш,
когато ги усещаш, те боли.
Ангелите на земята в черно са облечени,
за да скрият от мрака душите си, на болка обречени.
Грехът не им е чужд - име те му дадоха,
но чисти остават и след като Господ предадоха...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Стелияна Димитрова Всички права запазени
