AivI (Стелияна Димитрова)
16 137
3.06.2008 г., 9:56 ч.

Черните ангели 

  Поезия
801 0 4

Ангелите на земята в чeрно са облечени,

за да скрият от мрака душите си на болка обречени.

Крилата им са счупени.

Ръцете им са в кръв.

Устните им изпепеляват.

Очите им горят.

Целувката им лекува.

Мисълта им разболява.

Винаги сред хора са,

но всеки от тях сам си остава.

Те са хората, които пръскат светлина,

но в душите им мрак цари.

Мрак, събран от хорските сърца,

до края в тяхното ще се таи.

Не можеш да ги притежаваш,

нито да ги направиш по-добри.

Затова и без да ги виждаш,

когато ги усещаш, те боли.

Ангелите на земята в черно са облечени,

за да скрият от мрака душите си, на болка обречени.

Грехът не им е чужд - име те му дадоха,

но чисти остават и след като Господ предадоха...

© Стелияна Димитрова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • интересно чувство ми създаде творбата ти....
  • Много ми допадна стихът ти.
    Не одавна разговарях на тази тема и казах нещо подоно.
    Мога да кажа само едно голямо БРАВО!
  • Имаш интересна гледна точка, която лично на мен много ми допада. От стиха ти бликат емоции, засилени от глаголните форми и черния цвят. поздравявам те
  • Интересно...
Предложения
: ??:??