Черно

Черна душа и черно сърце в едно се чернеят,

черно и черно все за черно си милеят.

Черен да е светът и черна да е съдбата,

черни хора и черни създания черни чакат зората.

Черните черен чертаят чертога на душата,

дори най-черното в черно превръщат в сърцата,

а черни чародейци смело сочат луната,

но черното слънце с черни си сълзи все си плаче за зората.

Черната зора – в нея черни духове сноват,

там черни им меса кървят и черните им слова горят,

и аз там – черен из между черни чернея,

- сътворявам черен света, по-черен и от ада на Данте,

най-черният…

Сам си живея, сам в чернота,

сам си чакам, черен, смъртта,

- черната смърт, що предвещава свободата,

                                         черната смърт, що избавя от самотата...!                                        

Кристиан Дочев

25.07.2014г. София