2.05.2018 г., 19:45 ч.

Черно 

  Поезия
325 1 3

Черно було, нощ, тъмница...

Няма никакви звезди!

Вечерта, тих потайник е...

на раздяла и тъга.

 

Няма ги... звездите и луната?

Няма я надеждата за ден!

Но в душата... тихо сърцето 

сърцето ми туптеше.

Казваше ми бъди със мен.

 

Въздишка, страст, надежда...

За утро ново, молиш се от все сърце.

Боли... от тъмното очите парят!?

Но утрото с надежда те зове

 

Дано го победя страха си!

Дано да оцелея тази нощ...

Защото знам... утрото ще ме събуди

със песен, от лястовички дом.

 

И пак ще бъде ден...

Нов ден за теб и мен!

 

 

 

© Ангел Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря Приятелю!До нови!
  • Така е Ели!Благодаря че сподели!
  • Дори и след най-тъмната нощ идва изгрев.
    Този факт ни внушава оптимистичната надежда, че след всяка мъка ще последва радост.
    И дано!
Предложения
: ??:??