Черно
477
1
3
Черно було, нощ, тъмница...
Няма никакви звезди!
Вечерта, тих потайник е...
на раздяла и тъга.
Няма ги... звездите и луната?
Няма я надеждата за ден!
Но в душата... тихо сърцето
сърцето ми туптеше.
Казваше ми бъди със мен.
Въздишка, страст, надежда...
За утро ново, молиш се от все сърце.
Боли... от тъмното очите парят!?
Но утрото с надежда те зове
Дано го победя страха си!
Дано да оцелея тази нощ...
Защото знам... утрото ще ме събуди
със песен, от лястовички дом.
И пак ще бъде ден...
Нов ден за теб и мен!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ангел Всички права запазени
