Черно

aap (Ангел)
862 3584

2 may 2018, 19:45

Poesía

292 1 4

Черно було, нощ, тъмница...

Няма никакви звезди!

Вечерта, тих потайник е...

на раздяла и тъга.

Няма ги... звездите и луната?

Няма я надеждата за ден!

Но в душата... тихо сърцето

сърцето ми туптеше.

Казваше ми бъди със мен.

Въздишка, страст, надежда...

За утро ново, молиш се от все сърце.

Боли... от тъмното очите парят!?

Но утрото с надежда те зове

Дано го победя страха си!

Дано да оцелея тази нощ...

Защото знам... утрото ще ме събуди

със песен, от лястовички дом.

И пак ще бъде ден...

Нов ден за теб и мен!

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

aap (Ангел)

2018-05-03T13:58:35+03:00

Благодаря Приятелю!До нови!
vladetoned (Владислав Недялков)

2018-05-03T10:55:33+03:00

Красивата поезия може да се открие дори в нюансите на най-черната тъжовност. Поздравявам те сърдечно, Приятелю! Любимо стихотворение!
aap (Ангел)

2018-05-03T07:04:59+03:00

Така е Ели!Благодаря че сподели!
voda (Елица Ангелова)

2018-05-03T01:49:43+03:00

Дори и след най-тъмната нощ идва изгрев.
Този факт ни внушава оптимистичната надежда, че след всяка мъка ще последва радост.
И дано!