Черно-бели липси
Поглеждам снимката ти черно-бяла -
С красивата, загадъчна усмивка
И с погледа зареян нейде вяло -
Личи си колко си била щастлива.
Била си млада, спретната, красива,
Мечтаела си да постигнеш нещо.
Познавам те единствено с косите сиви,
А днес ти паля само свещи...
Но често гледам тази твоя снимка
И питам се каква ли си била тогава.
И чудя се, ако не беше тази разлика
Дали щях по-добре да те познавам.
Но както казваше - годините летят.
И отлетя и ти накрая към звездите.
И две години близо пуст е този свят
- две години, а така ми липсваш...
Говоря с птиците и нощем със небето.
На вятъра се моля да ти предаде от мен,
Че с теб отиде си парченце от сърцето ми
И те обичам и ми липсваш всеки божи ден.
07.09.2025г.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Роси Всички права запазени
