Черно-бели снимки
Някак много бързо забравихме безумието
звука..
картечниците на войната.
черно бели снимки
надничат още от секцията
стара..
прашни са..
в паяжини са обвити ..
гледат ни критично
избягваме очите им - човешките
казваме си всичко туй е
минало.
за доброто са загинали.
а костите им прегорели
тихо стенат в гроба
още търсят правда
още искат да помогнат душите ни обрани
духовете им са неспокойни над
гробовете си се маят.
засрамени..
обидени..
няма ги картечниците
ръждясват по музеите
няма ги и пушките
те са фасада
на Военна Академия
са за
ограда..
на
(Вапцаров вярата я няма)
кръвта им благородна
майката земя
отдавна е попила
нека поне останат в спомените
нека ги обичаме
ТА ТЕ ЗА НАС ЗАГИНАХА!
Сега е друго
като мишки под клишетата надничаме
от левчето квартално скришом се обличаме
догми спазваме
обречени
тъмни очила
вежди
засечени
на мазола не обръщаме внимание
но дълбоко в душата
снимките,спомените ни изгарят
защото знаем
знаем, че били са праведни
предците ни
знаем, че сме много грешни
нервно тръскаме глави
дразнят егото ни тези спомени
защото станахме безчувствени
а Те за нас се жертваха
защото ни обичаха
(В памет на революционерите, патриотите и човеците, които искаха да сме щастливи)
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Христо Манчев Всички права запазени
