5.05.2010 г., 21:13

Черно-бялото

964 0 6

Поспри се до олтара ми -
безбожен е,
но ти
кога си вярвал в нечий Бог...
Една свещица запали -
за болките,
дори и Господ е понякога
жесток.
Човек си, знам,
и аз съм черно-бяла,
била съм някога
и по-добра...
А ти -
не си и влизал в храм,
а до олтара
човек замисля се
за всякоя злина.
Поспри се днес -
недей реди молитви,
а просто
за минута помълчи
като на гроб -
душа да се пречисти
и черно-бялото
да спре да ти горчи...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Геновева Симеонова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....