Поспри се до олтара ми -
безбожен е,
но ти
кога си вярвал в нечий Бог...
Една свещица запали -
за болките,
дори и Господ е понякога
жесток.
Човек си, знам,
и аз съм черно-бяла,
била съм някога
и по-добра...
А ти -
не си и влизал в храм,
а до олтара
човек замисля се
за всякоя злина.
Поспри се днес -
недей реди молитви,
а просто
за минута помълчи
като на гроб -
душа да се пречисти
и черно-бялото
да спре да ти горчи...
© Геновева Симеонова All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
