yotovava (Валентина Йотова)
2610 22056
25.03.2024 г., 19:58 ч.  

Черно и бяло 

  Поезия » Философска
241 6 10

ЧЕРНО И БЯЛО

 

Знам, че хълмът притихнал е само пореден портал,

но къде ли ще хлътна, когато през него премина?

Може би там, където накрая светът би успял

да живее в любов, без раздор и касетъчни мини.

 

Там ли привечер връща козите от паша момче

и по пътя свирука, а в джоба му – шепичка вишни?

После майка му чупи комати от хлебеца чер

и подава чорбицата с бобец и светли въздишки.

 

Там ли пада мъглата, по-мека от стиска памук

и коминчета сладки брътвежи над къщите нижат,

някой старец, загърнал се с вехт и изкърпен кожух,

гледа залеза как позлатява горите – безгрижен.

 

По-бездумна от мравка, понесла трошица на гръб,

чакам кротка, смирена, от егото неизкушена,

онзи ден, в който Бог – уморен от всемирната скръб,

ще открехне портала към Райската своя Вселена.

© Валентина Йотова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??