28.06.2007 г., 8:33

ЧЕРНО КАДИФЕ

1.4K 0 7

 

 

ЧЕРНО КАДИФЕ

Мечтите ми – копнеещо изгарящи,

а дни – забутани в календара там…

Нощите ми – огнено опияняващи.

Изгарящи  във горящия ти плам.

Кожата ми - кадифеното желание.

Страстта ми – огън в самота.

Изгарящото нежно очарование.

Неизпълнени копнежи във нощта.

Защо ли теб те няма още?

Защо затваряш моята врата?

Къде си се загубил в нощите?

Покрил си своите сетива.

Ела и преоткрий душата ми.

Тялото жадува теб.

Ела и докосни ти сетивата ми.

Огненият ореол ще бъде с теб.

Страстта извираща от извора

ще бъде твоето небе.

Нощите копнеещи за залеза

ще те пленят със черно кадифе.

16.06.2007

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мириам Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • ПОЗДРАВИ МАРИЯНА ,ЧУДЕСЕН СТИХ !
  • Хъмммм ... знаете ли, че просто черното кадифе е за мен символ на топлината. Някак кадифето с неговите пухени косъмчета го свързвам с топлината... Това е нещото за което пиша ... Но и страстта, и нежността ... и всичко останало си има значение
  • Черното кадифе си е черно кадифе - любов, топлина , закрила и блясък! Браво !
  • Прекрасно!
  • Много хубав стих! "Черното кадифе", символ на лукс и изисканост е чудесен начин да се загатне ,че тук си имаме рбота с жена от класа.

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...