28 jun 2007, 8:33

ЧЕРНО КАДИФЕ 

  Poesía
1123 0 7

 

 

ЧЕРНО КАДИФЕ

Мечтите ми – копнеещо изгарящи,

а дни – забутани в календара там…

Нощите ми – огнено опияняващи.

Изгарящи  във горящия ти плам.

Кожата ми - кадифеното желание.

Страстта ми – огън в самота.

Изгарящото нежно очарование.

Неизпълнени копнежи във нощта.

Защо ли теб те няма още?

Защо затваряш моята врата?

Къде си се загубил в нощите?

Покрил си своите сетива.

Ела и преоткрий душата ми.

Тялото жадува теб.

Ела и докосни ти сетивата ми.

Огненият ореол ще бъде с теб.

Страстта извираща от извора

ще бъде твоето небе.

Нощите копнеещи за залеза

ще те пленят със черно кадифе.

16.06.2007

© Мириам Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • ПОЗДРАВИ МАРИЯНА ,ЧУДЕСЕН СТИХ !
  • Хъмммм ... знаете ли, че просто черното кадифе е за мен символ на топлината. Някак кадифето с неговите пухени косъмчета го свързвам с топлината... Това е нещото за което пиша ... Но и страстта, и нежността ... и всичко останало си има значение
  • Черното кадифе си е черно кадифе - любов, топлина , закрила и блясък! Браво !
  • Прекрасно!
  • Много хубав стих! "Черното кадифе", символ на лукс и изисканост е чудесен начин да се загатне ,че тук си имаме рбота с жена от класа.
  • "Нощите ми – огнено опияняващи.
    Изгарящи във горящия ти плам.
    Кожата ми - кадифеното желание.
    Страстта ми – огън в самота.
    Изгарящото нежно очарование."

    Отлично!!! При такава жена и самота...
    Стихът ти е супер!!! Поздрави, Марияна!!!
  • "Нощите копнеещи за залеза

    ще те пленят със черно кадифе"Харесва ми това
Propuestas
: ??:??