cherry74 (Мириам ) cherry74 (Мириам )
47
Jun 28, 2007, 8:33 AM

ЧЕРНО КАДИФЕ

  Poetry
1.4K 0 7

 

 

ЧЕРНО КАДИФЕ

Мечтите ми – копнеещо изгарящи,

а дни – забутани в календара там…

Нощите ми – огнено опияняващи.

Изгарящи  във горящия ти плам.

Кожата ми - кадифеното желание.

Страстта ми – огън в самота.

Изгарящото нежно очарование.

Неизпълнени копнежи във нощта.

Защо ли теб те няма още?

Защо затваряш моята врата?

Къде си се загубил в нощите?

Покрил си своите сетива.

Ела и преоткрий душата ми.

Тялото жадува теб.

Ела и докосни ти сетивата ми.

Огненият ореол ще бъде с теб.

Страстта извираща от извора

ще бъде твоето небе.

Нощите копнеещи за залеза

ще те пленят със черно кадифе.

16.06.2007

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мириам All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

  • калчева (Елена Калчева)
    калчева (Елена Калчева)
    ПОЗДРАВИ МАРИЯНА ,ЧУДЕСЕН СТИХ !
  • cherry74 (Мириам )
    cherry74 (Мириам )
    Хъмммм ... знаете ли, че просто черното кадифе е за мен символ на топлината. Някак кадифето с неговите пухени косъмчета го свързвам с топлината... Това е нещото за което пиша ... Но и страстта, и нежността ... и всичко останало си има значение
  • mariniki (Магдалена Костадинова)
    mariniki (Магдалена Костадинова)
    Черното кадифе си е черно кадифе - любов, топлина , закрила и блясък! Браво !
  • tanq_mezeva (Таня Мезева)
    tanq_mezeva (Таня Мезева)
    Прекрасно!
  • ТАМИ (Таня Панайотова)
    ТАМИ (Таня Панайотова)
    Много хубав стих! "Черното кадифе", символ на лукс и изисканост е чудесен начин да се загатне ,че тук си имаме рбота с жена от класа.

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0