28 июн. 2007 г., 08:33

ЧЕРНО КАДИФЕ

1.4K 0 7

 

 

ЧЕРНО КАДИФЕ

Мечтите ми – копнеещо изгарящи,

а дни – забутани в календара там…

Нощите ми – огнено опияняващи.

Изгарящи  във горящия ти плам.

Кожата ми - кадифеното желание.

Страстта ми – огън в самота.

Изгарящото нежно очарование.

Неизпълнени копнежи във нощта.

Защо ли теб те няма още?

Защо затваряш моята врата?

Къде си се загубил в нощите?

Покрил си своите сетива.

Ела и преоткрий душата ми.

Тялото жадува теб.

Ела и докосни ти сетивата ми.

Огненият ореол ще бъде с теб.

Страстта извираща от извора

ще бъде твоето небе.

Нощите копнеещи за залеза

ще те пленят със черно кадифе.

16.06.2007

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мириам Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • ПОЗДРАВИ МАРИЯНА ,ЧУДЕСЕН СТИХ !
  • Хъмммм ... знаете ли, че просто черното кадифе е за мен символ на топлината. Някак кадифето с неговите пухени косъмчета го свързвам с топлината... Това е нещото за което пиша ... Но и страстта, и нежността ... и всичко останало си има значение
  • Черното кадифе си е черно кадифе - любов, топлина , закрила и блясък! Браво !
  • Прекрасно!
  • Много хубав стих! "Черното кадифе", символ на лукс и изисканост е чудесен начин да се загатне ,че тук си имаме рбота с жена от класа.

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...