12.05.2017 г., 20:18

Черногледец №2

504 0 0

Черногледец№2

 

Не искам да съм черногледец,

да спра със "лошото есе"

с най-хубавото да си седя,

но виждам черни краски все!

 

Така нещата продължават,

пред мен цвета не се смени,

надежди ми мечтите стават,

живота не се подобри!

 

Навсякъде "ментета " срещам-

по- лоши хора и от мен

и лезейки ми се отсреща,

изпълват с лошо моя ден!

 

Приятели от"глуха трета",

ме гледат що държа в ръце,

очакват вино и кюфтета,

не са ми близки от сърце!

 

Те жадно винаги ме гледат,

и мислят, че съм будала,

от мене нещичко да вземат,

не да помагат при беда!

 

Нещата им са много ясни,

залъгват те и те крадат...

Те в тая "джунгла са  израсли,

и нямат цел, да я сменят!

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Христо Славов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...