29.01.2009 г., 8:02

Червей

726 0 0

Горчиво недоразумение или каквото там да беше ти -

оназ цепнатина искряща, прорязала нощта!

Копаех устремен - захапах стръв Надежда

 и сляп и ням аз блъснах се, като че ли в самия мен...

Какво съм аз?! - една спирала, 

подскачам в пръст като часовниковата стрелка!

Какво не бях? - красивото ти  бяло тяло,

което в мен премина и загуби се след мен...

И виж ме! Пак приплъзвам тихомълком

и сляп, и ням, и някак уморен. 

Горчиво недоразумение или каквото там да беше,

тунелът вътре в мене се срути победен!

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Иванка Иванка Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...