Горчиво недоразумение или каквото там да беше ти -

оназ цепнатина искряща, прорязала нощта!

Копаех устремен - захапах стръв Надежда

 и сляп и ням аз блъснах се, като че ли в самия мен...

Какво съм аз?! - една спирала, 

подскачам в пръст като часовниковата стрелка!

Какво не бях? - красивото ти  бяло тяло,

което в мен премина и загуби се след мен...

И виж ме! Пак приплъзвам тихомълком

и сляп, и ням, и някак уморен. 

Горчиво недоразумение или каквото там да беше,

тунелът вътре в мене се срути победен!