Червей

Poetry » Other

730 0 0

Горчиво недоразумение или каквото там да беше ти -

оназ цепнатина искряща, прорязала нощта!

Копаех устремен - захапах стръв Надежда

и сляп и ням аз блъснах се, като че ли в самия мен...

Какво съм аз?! - една спирала,

подскачам в пръст като часовниковата стрелка!

Какво не бях? - красивото ти бяло тяло,

което в мен премина и загуби се след мен...

И виж ме! Пак приплъзвам тихомълком

и сляп, и ням, и някак уморен.

Горчиво недоразумение или каквото там да беше,

тунелът вътре в мене се срути победен!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.6K 5.0

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.5K 5.0