Горчиво недоразумение или каквото там да беше ти -
оназ цепнатина искряща, прорязала нощта!
Копаех устремен - захапах стръв Надежда
и сляп и ням аз блъснах се, като че ли в самия мен...
Какво съм аз?! - една спирала,
подскачам в пръст като часовниковата стрелка!
Какво не бях? - красивото ти бяло тяло,
което в мен премина и загуби се след мен...
И виж ме! Пак приплъзвам тихомълком
и сляп, и ням, и някак уморен.
Горчиво недоразумение или каквото там да беше,
тунелът вътре в мене се срути победен!