Jan 29, 2009, 8:02 AM

Червей

  Poetry » Other
728 0 0

Горчиво недоразумение или каквото там да беше ти -

оназ цепнатина искряща, прорязала нощта!

Копаех устремен - захапах стръв Надежда

 и сляп и ням аз блъснах се, като че ли в самия мен...

Какво съм аз?! - една спирала, 

подскачам в пръст като часовниковата стрелка!

Какво не бях? - красивото ти  бяло тяло,

което в мен премина и загуби се след мен...

И виж ме! Пак приплъзвам тихомълком

и сляп, и ням, и някак уморен. 

Горчиво недоразумение или каквото там да беше,

тунелът вътре в мене се срути победен!

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Иванка Иванка All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...