29 янв. 2009 г., 08:02

Червей

729 0 0

Горчиво недоразумение или каквото там да беше ти -

оназ цепнатина искряща, прорязала нощта!

Копаех устремен - захапах стръв Надежда

 и сляп и ням аз блъснах се, като че ли в самия мен...

Какво съм аз?! - една спирала, 

подскачам в пръст като часовниковата стрелка!

Какво не бях? - красивото ти  бяло тяло,

което в мен премина и загуби се след мен...

И виж ме! Пак приплъзвам тихомълком

и сляп, и ням, и някак уморен. 

Горчиво недоразумение или каквото там да беше,

тунелът вътре в мене се срути победен!

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Иванка Иванка Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...