Червен картон!

Червен картон!

Съвсем ме трогна! Колко драматично?
Играеш като остаряло либеро.
Позавехтели лаври да описвам поетично,
уморената любов за нас отминала...

Не се напъвай! Страдаш от контузия.
Сърцето ти е атрофирал мускул
и страдаш от измамлива илюзия,
в студената ти кръв, че закипяват чувства...

Фалшива си. Не си ми интересна.
Безвкусната ти роля отегчава.
Прозрачна си, безизразна и лесна,
игричките ти вече не минават...

Червен картон! За грубо нарушение.
Не ти допада, че играя съдия,
не ме интересува всяко чуждо мнение,
и ти, че си се кръстила съдба...

Не си такава! Нищо съдбоносно!
Дори се чудя как съм ослепял?
Ти светиш ослепителна, но нощем,
за другите, когато съм заспал...

Да ти напиша нещо романтично?
Безочлива си ти, да прочетеш.
За твоите уши да е лирично?
Не. Сбогом. Толкоз. Ако щеш...

20.04.2013
Д. Антонов (diester)