Apr 21, 2013, 11:31 AM

Червен картон!

  Poetry » Love
760 0 0

Червен картон!

 

Съвсем ме трогна! Колко драматично?
Играеш като остаряло либеро.
Позавехтели лаври да описвам поетично,
уморената любов за нас отминала...

 

Не се напъвай! Страдаш от контузия.
Сърцето ти е атрофирал мускул
и страдаш от измамлива илюзия,
в студената ти кръв, че закипяват чувства...

 

Фалшива си. Не си ми интересна.
Безвкусната ти роля отегчава.
Прозрачна си, безизразна и лесна,
игричките ти вече не минават...

 

Червен картон! За грубо нарушение.
Не ти допада, че играя съдия,
не ме интересува всяко чуждо мнение,
и ти, че си се кръстила съдба...

 

Не си такава! Нищо съдбоносно!
Дори се чудя как съм ослепял?
Ти светиш ослепителна, но нощем,
за другите, когато съм заспал...

 

Да ти напиша нещо романтично?
Безочлива си ти, да прочетеш.
За твоите уши да е лирично?
Не. Сбогом. Толкоз. Ако щеш...


20.04.2013
Д. Антонов (diester)

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Данаил Антонов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...