Червен пожар е залезът
Очите ти –
невинно сини!
Очи на ангел и дете.
Отворих им душата си
и оцветиха в синьо
и моя ден,
и моето небе.
И изгревът бе също син.
И залезът.
Красиво!
Призрачно!
Невероятно!...
.......
Сега си тръгваш...
А очите ти – жестоки,
със цвят на синкав лед.
Проникват във сърцето ми -
дълбоко.
И замразяват
всяка клетка в мен.
Очите ти
са синкавото острие на ножа.
Безмилостно изрязват!
И боли!
Сърцето ми
отчаяно
изпраща
сигнал за бедствие...
Уви -
без отклик...
Без никаква надежда!
Обречен съм -
крушенец
на безлюден остров!...
...
Червен пожар е залезът.
За изгрева не знам,
аз няма да го видя.
По острието -
отблясък ален,
като кръв!
О, не! Не е това!
Аз всъщност
отдавна трябва
да съм мъртъв!
В мига,
когато ти повярвах
и те допуснах в мен,
в душата си...
Сега -
невинна грешница,
умира
любовта ми!...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Роберт Всички права запазени
