7.06.2011 г., 13:05 ч.

Червени обувки завинаги 

  Поезия
5.0 / 19
2109 0 24
Червени обувки завинаги
Тази нощ милостиво луната отново
спусна релси по белия гипсов таван
чак до онзи перваз със прозорец отворен -
колко малко е нужно да стигнеш дотам!
Нямаш много багаж - то и колко побира
анонимният, лющещ се болничен шкаф:
четка, гребен, сапун, огледалце, червило
в тон с червени обувки – любимият грях
на краката ти - двойка щастливи близнаци,
неуморно готови да бъбрят до здрач
с тези токчета, сякаш червени светкавици, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Росица Всички права запазени

Предложения
  • Научи ме, врабецо, да бъда корав като теб. Да посрещам студа всяка зима с гърдите си крехки и когато...
  • Устните ти шепнат нещо! И любов ми обещават… Устните ти са горещи и ми пречат да решавам… Във душата...
  • Различен съм от твоите любови. От знайните и тези - анонимните. Тестото ми замесено с отрова е. Убив...

Още произведения »