rozita-p (Росица)
120 1324
7 jun 2011, 13:05

Червени обувки завинаги 

  Poesía
2028 0 24

Червени обувки завинаги

 

Тази нощ милостиво луната отново

спусна релси по белия  гипсов  таван

чак до онзи перваз със прозорец отворен -

колко малко е нужно да стигнеш дотам!

 

Нямаш много багаж - то и колко побира

анонимният, лющещ се болничен шкаф:

четка, гребен, сапун, огледалце, червило

в тон с червени обувки – любимият грях

 

на краката ти - двойка щастливи близнаци,

неуморно готови да бъбрят до здрач

с тези токчета, сякаш червени светкавици,

да флиртуват с паважа – изпечен сваляч.

 

А сега е един. Прокаинно притихнал

под завивките - сякаш дори не е твой.

И тежи като камък съседната липса,

а в ума ти се блъскат въпроси безброй.

 

Адски много „Защо?” и „Дали ще си струва?”,

и дали „ампутиран” прави смисъл със „жив”,

щом завинаги вече ще бъде ненужна

всяка втора обувка – без опит за чифт.

 

И е дяволски трудно с утеха да кажа:

„Стискай зъби, недей се отказва сега!”

Как предателски верният тон ми убягва

и хрипти, заглушен от двунога вина.

 

Тази нощ ще те мамят пак лунните релси

ще ти шепнат: „Ела, до перваза стигни!

Пак ще можеш да носиш обувки червени.

Ще си цяла. Завинаги. Както преди.”

 

А пък аз… аз ще пращам по вятъра шепот

да изпуснеш поредния призрачен влак.

Нямам много за казване – само „До теб съм”,

но те моля – бъди утре в стаята пак.

 

© Росица Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??