Червено-черно...
Червено-черно...
Не е мой червеният лак по сатена
на черната ти риза... червено-черно...
Адски ме привлича... Но от
страст и грях нима не произлиза?!
Нима на изневяра не прилича?!
Не е мое червилото, разтекло се по
долната ти устна, преластяваща жените,
както само Дяволът го прави... -
Издайник на това: при коя
копчето от ризата изпусна...
Копчето ли само? И сърцето
си при нея май забрави...
... че и тази нощ крещиш ми безсърдечно,
че от ревност съм луда...
и любиш ме горещо,
представяйки си друга...
припомняйки ми нещо...
Не е моя сълзата, солено изгаряща...
Не съм аз „ранима и крехка, и плаха”...
Не съм аз жената,
все “Прощавам” повтаряща...
За изневерите ти съм само...
... смъртна заплаха…
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Силвия Всички права запазени
