Червено-черно...
Червено-черно...
Не е мой червеният лак по сатена
на черната ти риза... червено-черно...
Адски ме привлича... Но от
страст и грях нима не произлиза?!
Нима на изневяра не прилича?!
Не е мое червилото, разтекло се по
долната ти устна, преластяваща жените,
както само Дяволът го прави... -
Издайник на това: при коя
копчето от ризата изпусна...
Копчето ли само? И сърцето
си при нея май забрави...
... че и тази нощ крещиш ми безсърдечно,
че от ревност съм луда...
и любиш ме горещо,
представяйки си друга...
припомняйки ми нещо...
Не е моя сълзата, солено изгаряща...
Не съм аз „ранима и крехка, и плаха”...
Не съм аз жената,
все “Прощавам” повтаряща...
За изневерите ти съм само...
... смъртна заплаха…
© Силвия All rights reserved.
